Обиколка на Калифорния, САЩ

2009-06-11T04:47:00.000-07:00

През лятото на 2008 година бях на гости на брат ми, който живее, учи и вече работи 10 години почти в Сан Франциско. Направихме и една обиколка с кола на Калифорния, посетихме Лас Вегас и Гран Каньон. Имахме си и малка авария в пустинята Невада със колата за по-интересно. Снимките ги бях качил отдавна, но сега намерих време та качих и клипчетата. Кофтито качество и резолюция са резултат от конвертирането им в по-малък размер.

Накратко моите впечатления:

Винаги съм се впечатлявал и вдъхновявал от историята и културното наследство на цивилизациите и народите на Европа и Средиземноморието.
Нямах някакви особени очаквания и мераци да ходя в САЩ, затова и постоянно отлагах това пътуване за по-късно, когато ми се намери време и мерак, а и излишни пари естествено. Най-сетне се наканих. Пък й брат ми, който не се беше прибирал 4-5 години станА много настоятелен, та нямаше начин. Обичам да пътувам. Затова въпреки и неголемите ми очаквания бях развълнуван и зареден с енергия, поради голямото пътешествие, което ми предстоеше. И в двете посоки прекачих полетите във Франкфурт. След това литнахме за Калифорния на север, по най-краткия въздушен маршрут над Гренландия и Северна Канада. Успях да направя няколко снимки от самолета на смразяващите гренландски ледени пустини и уникалната природа на най-северните части на Канада.

И така след 11 часов полет кацнахме в Сан Франциско. Брат ми ме посрещна, директно и типично по български се тъпосахме с багажа на едно бистро на главната улица на градчето /квартал Маунтин Вю - в сърцето на Силиконовата долина, която не е точно долина. Не бях пушил почти 24 часа. Купих си веднага любимите английски цигари "555", които в България по неразбираеми причини още от времето на корекомите изчезнаха, та до ден днешен. /ако някой има идея как да се снабдим в Бг? :(( / Седнахме на кафето и залюшкахме бирите по обяд на сладки приказки, след час-два потеглихме към неговата къща...

Първото впечатление, което ми се натрапи и натрупа впоследствие бяха мащабите. Огромни територии (в т.ч. пустини, гори, планини, курорти, ферми...) разстояния, градове, коли, къщи и т.н. Усеща се, че място никъде не е пестено, нито по улиците, нито в градското планиране... всичко това постепенно ти внушава едно чувство за свобода и простор. И това чувство понякога е доста опияняващо сякаш.

Калифорния, един изключително интересен щат, чиято голяма територия е в голямата си част пустиня или полу-такава. Но известната Калифорнийска долина, която се простира почти по цялата дължина на щата вертикално на картата е превърната в селскостопанска градина, най-продуктивната в САЩ, а може би и в света. Впечатление правят изключителния замисъл и прагматизъм във всеки аспект и детайл на гражданското обществото в името на удобството на хората и гарантиране на правата им.

Сан Франциско.

Първата седмица си я оставихме за разглеждане на Сан Франциско и района, който е един мегаполис с радиус приблизително 100 км в най-дългата си част на юг до град Сан Хосе. Самият град неочаквано ме плени. Това е един от най-красивите американски градове /а може би и най-красивия./ Сравнително малък е /без приобщените околни общини/ по мащабите на Америка. Хората, природата, забавленията, музиката заемаща изкл. място в историята на града, пристанището... всичко ми напомня на една много по-добра версия на родния ми Бургас, такъв какъвто съм си го представял в мечтите си и винаги съм искал да бъде. Надявам се да имам шанса да работя за това. Времето просто не стига да се обиколи всичко, затова не бързахме, а и имахме и още една седмица за тук, след планираната обиколка из щата и Лас Вегас.
Дойде време, проверихме за последно маршрута и резервациите, хвърлихме малко багаж и се метнахме на колата по посока на Лос Анджелис, който беше първата ни планирана спирка. За жалост не избрахме тихоокеанската магистрала, която е изключително прочута и живописна. Решихме да спестим повече време за Л.А. Та след няколко часа и кафепаузи тук там на живописни места, навлязохме между хълмовете на Л.А., чиято територия в голямата си част е почти пустиня и така хълмиста.

Лос Анжелис.

Директно се изтопуркахме на Холивуд булевард и тръгнахме на тигел по алеята на звездите в района на Кодак тиатър. Този квартал е т.нар. Източен Холивуд и за туристите е едно голямо разочарование. Занемарен, беден и мръсен, почти без особени атракции квартал. От друга страна обаче има много театри, киносалони, където се провеждат доста международни събития и представления с холивудски знаменитости и американски шоумени. Това обаче уви за един ден нямаше как да видим. Също и разходката из студията. Както и да е, обходихме го и продължихме с колата през Западен холивуд и Сънсет булевард, който е значително по-лъскав, но пък там живота и забавленията са главно по нощните клубове и частните къщи. Стигнахме Бевърли хилс и БелЕър. Това представлява тих квартал с луксозни къщи, оградени с живи плетове или зидове по 2-3 метра високи и почти нищо не се вижда. Има такъв туризъм, дремят по колите и тимарят да засекат някоя кинозвезда да излезе от къщата си или да тигелосва по Родео-то. Видяхме за малко прочутия "Бевърли Хилс хотел" и продължихме по споменатата известна улица Родео драйв, която е точно срещу входа на двата квартала. Уличката е доста къса и в същото време изключително луксозна. По нея са наблъскани бутиците на всички световноизвестни моделиери и бижутери, както и кокетни ресторанчета. Бе нещо като квартален мол за звездите и богаташите на района.

От там поехме към Санта Моника, едно малко крайбрежно кварталче, изключително кипро.

Главната им улица е много европейска и нетипична за САЩ. Изцяло пешеходна с много кръчми, магазини, различни сергии и забавления по нея. Прилича доста на нашата Богориди. Две преки или както казват "блока" по-надолу беше крайбрежния булевард, където беше й нашия хотел (розовата сграда на горната снимка) Съвсем обикновен и приличен, но поради локацията си беше и най-скъпият в цялата екскурзия в сравнение със Хилтън (Сан Диего) и Париж (Вегас), около $280 стаята. Хвърлихме по един душ и излязохме. Първата ни спирка беше известния кей на Санта Моника. Целият кей, подобно на този в Сан Франциско е пълен със сергии, лакомства, сувенири, виенско колело, а в края му даже имаше и нещо като малък обреден дом, където в момента венчаваха едно семейство. Абе всичко, което нашите "туристически" перли Бургас и Варна трябва да са, но не са! :( От там тигел по главната (туристическа) улица, кръчма /Хутърс/, където ни сервираха сервитьорки по бикини и т.н. На другия ден багажа и черта за Сан Диего. Оказа се Събота и народа масово се беше натоварил за плаж и уикенд в посока Сан Диего. Голям трафик имаше, но си вървеше. Стигнахме рано, даже подранихме. Моите впечатления за Л.А. не са много положителни - огромен град с присъединената територия! Голям почти колкото България и много по-населен, с множество ситита - т.нар. файненшънъл дистрикти и множество градски центрове. Много коли, магистрали, заводи и прочие. Абсолютна лудница и стълпотворение. Мислехме да идем до Малибу и Венис, ама беше мъгливо едно такова времето, а и ограничено, та пропуснахме. Санта моника обаче беше много ОК.

Сан Диего.

Цялата територия почти между Л.А. и Сан Диего е плажове, имения, луксозни вили и марини, около 200 км ако се не лъжа.
Сан Диего е втория град в който се влюбих. По ред причини. Някои от тях?! Целия град е подчинен на океана, спорта и въобще летния туризъм. То не са музеи, марини, разкошни плажове, гигантски аквариуми и шоута с косатки и делфини, разкошна зоологическа градина. Малко и кокетно сити както и седалището - основен хъб на тихоокеанския военен флот на САЩ. Изключително приятно, спокойно и слънчево място с много забавления. Спахме в хотел Хилтън ($150 стаята като за Събота) на главната улица срещу невероятния международен конгресен център на града. Главната улица е 1-2 километра барове и дискотеки. Нощем е подобно на Слънчев бряг - лудница от млади предимно, та и стари хора, забавляващи се яко. Градът е основна туристическа дестинация за САЩ. Като нашето черноморие, но без простотиите разбира се. Граничи и прелива директно в мексиканския град Тихуана. Супер място, ходихме и до Коронадо, един провлак с много красив мост до него. Посетихме и един от най-старите и луксозни хотели на пасифика ( на снимката), изцяло дървена постройка с невероятен плаж. Заварихме и една американска сватба на поляната пред плажа, беше направо като по приказките...

Въобще плажовете по тихоокеанското крайбрежие са огромни и широки, някъде до 500 метра. Умаряш се докато стигнеш до водата. Разбира се никъде няма застрояване, а кво остава за подобни на нашите гурливи "капани" За менюто да не говорим, убихме се да ядем омари, риби и скариди, на много човешки цени. В Сан Диего спяхме точно срещу "Хард Рок Хотел" (част от веригата), същата вечер течаха абитуриенстки балове и беше адски купон. На покрива на мецанина имаше басейн с дискотека, яко рок музика от типа на Бон Жови и Металика. Хора танцуваха и пиеха по терасите, беше голям купон. Брат ми се надъха следващият път да спи там. Както и да е, на следващата сутрин се поуспахме и по обяд тръгнахме за Вегас.

Невада и Лас Вегас. Пустиня, кво да ви говоря - камънаци, храсталаци, пясъци и солена пустош. През цялото време на обиколката в Невада беше около 43 градуса на сянка, а и във Сан Франциско хванахме топла вълната чак до последните 2-3 дена преди да потегля наобратно, когато температурите паднаха до поносимите 30 градуса.
беше станала зверска катастрофа и последните 100 км беше голям трафик. Вегас изгря на хоризонта, на фона на залязващото слънце. Какво да кажа, Отдалече стрипа /централната улица с казината/ изглежда малък, но всъщност е доста дълъг. За ходене и разглеждане пеша е направо убийствено уморително. Разтоварихме се в хотел Париж - баш на центъра, на пъпа дет се вика, точно срещу Беладжио и фонтаните му Стаята ни обаче гледаше към гърба на хотела и затова платихме само $60 на вечер, в т.ч. безплатни басейни, фитнес и прочие. Аз си мислех, че във Вегас е скъпо. Всъщност се оказа, че въпросните големи и световноизвестни хотели са си предназначени основно за обикновени американци като цени. Даже и в Беладжио, който се води скъп беше пълно със стаи за по 100-200$. Както и да е, починахме и се метнахме да тигелосваме. Навсякъде храната, питиета, барове дискотеки, всичко си беше съвсем съвсем достъпно. Разбира се беше пълно и със бутици, скъпи заведения, но те не се натрапват. Масово си съвсем беше съвсем поносимо. Вегас си е световно стълпотворение, няма ден и нощ, всичко работи, навсякъде се пуши, пие и ззлага по всяко време 24 часа. Кабардисахме се в един много як бар с жива музика - шоу на някви имитатори на Принс, Том Джонс, Елтън Джон. Аз като привърженик на живата музика много се изкефих, а и атмосферата навсякъде беше много непринудена и купонджийска. Супер!

На другия ден обаче целия ни беше предвиден за Гран Каньон Цялата екскурзия с гид до каньона включва автобус до летището, самолет до платото, хеликоптер до каньона, лодка по река Колорадо в каньона, обратно на платото, с автобус до едно живописно място (като екопътека нещо), обяд, разходки и обратно към Вегас по същата схема. Това за около $380 на човек. Струваше си всеки цент! А за впечатленията от каньона - невероятно, уникално място. Трябва да се види и изживее! Прибрахме се вечерта към 19:00, душ, половин час дрямка и марш навън. Вечеря и обиколка по стъргалото. Почнахме от новия Уин хотел, кафе във Венеция, кафе във Беладжио, фонтаните, тигел до Ню Йорк хотел. Там късна вечеря в една пицария и финал в един мегаяк бар с жива музика. И пак рок - Гънс, Деф Лепард, Металика, Диси и прочие. Минаха и някви известни кинозвезди, дойде една сватбена компания, бе беше мегаяко. Среднощно кафе в Париж и на сутринта (обяд всъщност) на колата и черта към Калифорния. Последните 100-ина км в пустинята пукнахме единия от водните маркучи на колата. Беше сигурно към 45 градуса на сянка. И кат се почна едно чакане, потене, пътна помощ, сервизи в едно малко градче та чак до 21:00 часа, когато потеглихме. Смятахме да отидем до езерото Тахо, но да минем заобиколно през долината на смърта, ала бяхме много уморени и изнервени, та потеглихме директно към Сан Франциско по част от стария оригинален път Route 66, където стигнахме към 3 сутринта. Следващия ден почивка, готвене, мързелуване и бири. Вечерта аз сготвих едни огромни крабове и си направихме пир. На другия ден колата и към Сакраменто.

Сакраменто

Щатската столица на Калофорния. Седалище на щатския двукамерен парламент и губернатора - бате Арни. Сградата е умалено копие на сградата на конгреса, във Вашингтон. Голямата част е музей, изключително интересен. Там прекарахме половината ден. Сакраменто е един много спокоен и приятен град. Навремето е бил център на златната треска, от тук са тръгвали нагоре по реката към планината Сиера Невада златотърсачите, а града е бил оживен търговски център с речен транспорт, железница и прочие. Обяд, кафе и отидохме в стария град, който е един малък квартал от онова време барабар с речната гара и старата железопътна гара на града. Всичко е стил уестърн, много интересно! От там наобратно 100-ина км до Сан Франциско със спирка на оутлетите на града, които са на тази магистрала. Изключително полезна спирка ;)
Та така дойде пак уикенда. Аз, брат ми и съквартиранта му, негов съученик и приятел от гимназията, мой приятел също, се метнахме и тръгнахме на обиколка из южното от Фриско крайбрежие.
Санта Круз - световно седалище на рокери, хипита и прочут сърфистки плаж. Имаш чувството че си в 60-те години.
Монтерей - аквариуми и морски туризъм, Пебълс бийч - страхотни плажове, богати имения и огромни голф игрища. Пак много звезди и известни личности. Последно спряхме и се задържахме в градчето "Кармел он дъ сий" Навремето дотук са стигнали първите испански/мексикански/ колонизатори по историческия път Ел Камино и са основали манастир. От тук е почнала испаноезичната инвазията и заселване на северните към Напа и Сонома, световни лозарски и винарски райони от другата страна /северно/на моста Голдън гейт респ. на залива /бея/ на Фриско.
Кармел е невероятно (и скъпо) курортно градче изцяло в италиянска и испанска архитектрура и дух. Разкошни и кипри къщички, вили, уютни латино ресторанчета и т.н. Направихме малко плаж 1-2 часа. Казвам малко щото водата по това време /средата на Юни/ беше 12 градуса, въпреки жегата. В радиус 20-ина км няма бързо хранене, всичко е гурме и затова привечер като пригладняхме се засилихме към любимите ми хабургери "Кинг Джуниор". Оставаха 2-3 дена до заминаването ми и на другия ден брат ми беше спретнал купон и покани всичките си приятели, голяма част от които аз познавах задочно. Изключителна етническа смесица достойна за Америка - американци, германци, парагвайци, китайци, руснаци, българи, иранки, бразилки и корейки... През целия ми престой течеше европейското по футбол, тази вечер гледахме полуфинал май беше Германия-Русия, който също изключително нажежи страстите. Факта че почти никой не бира, а наблегнахме на мартини, водка, уиски и вина е достатъчно показателен. Беше голям и сърдечен купон до късно през ноща. На другия ден с натежала глава почнах да се лекувам с една пиклива нискоалкохолна бира, която купихме за купона и се оказа, че неусетно съм изпил почти една каса лежейки в градинката :blink:
Следваха няколко дена обикаляне из СФ за покупки на подаръци и мотане из Чайна таун, Литъл Итали и още от многото места, които бяхме пропуснали/отложили. Обиколихме и цялата мирия на брат ми, сърцето на Силикън вали - Пало алто, Сан Хосе, Кюпъртино, Съни Вейл, Маунтийн вю... Гугъл, Яху, Ейпъл, Адоби... Посетих кампуса и офиса на брат ми във VM Ware и даже случайно се запознах със СEO-тo на компанията, изключително приветлива лелка на възраст с дебела плетена жилетка, каквато носят тука дядовците и бабите ни :lele: Естествено по време на цялата ваканция в движение посещавахме и молове, барове, библиотеки, университети /Станфорд и Бъркли/, запознавах се и приказвах с много местни хора. Във Вегас се оказа, че са чували за България и София, срещнах местни които даже бяха идвали тук.

Въобще ако има място, което се доближава до вавилонското стълпотворение на етноси и култури, то това е Калифорния и Вегас. А лично аз останах пленен от атмосферата и ритъма на Сан Франциско, от безметежното спокойствие, слънце и млади хора на Сан Диего, от необятната и страхотна природа на Калифорния, от усмихнатите и топли хора, от етническата толерантност, гражданската и обществена търпимост, ангажираноста на обикновените хора, свободата и позитивизма на тази страна. Всичко това разбира се видях като турист. Сигурно ако си вадиш хляба и отглеждаш семейство там, картинката ще е доста по-различна, знам ли? Всъщност за 20-30 дена само накълвахме тук там маршрута. Оказа се, че това е крайно недостатъчно време поне за любознателен човек като мене. Обещах си при първа възможност да наваксам!
...
С такива чувства, с мъка от раздялата с братчето и зареден с позитивизъм се качих на самолета за Франкфурт, където ме чакаше и форумска явка ;) А какво ме чакаше в София е друга тема, но може би по-нататък.

Снимките,... видеоклипчетата
_______________________________________________________________
San Francisco, June '2008

Блогът на krasyb

Обиколка на Калифорния, САЩ